Лудница N 5
За някаква мисъл,цинично безвредна,
отсъди съдът ми,че имам вина.
Дотича палача с цигара последна,
с последното вино,с последна жена.
Преди да опитам въжето ти здраво,
палачо разумен от мене узнай,
цигари не пуша,а вино-направо
самотен не пия , дори в своя край!
Не дей ме разсмива с "жената последна",
жената е "първа" от мен запомни,
след бялата риза,в смъртта ни поредна,
тя идва тогава и всичко мени.
Отново духът хайдутува свободно,
отново безчинства, отново греши.
Съдът е готов и въжето оловно,
отново пристяга, отново души.
Жената тогава отново с усмивка,
повдига ни леко и ражда ни пак,
и няма умора и няма почивка,
и винаги чака на нашия праг.
Вратата отваря и масата слага,
не пита за нищо, не иска залог,
до тебе спокойно във тъмното ляга
до другите смърти, до другия гроб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
