4 sept 2024, 11:33

Лудо писмо от Варна

  Poesía
402 0 1

ЛУДО ПИСМО ОТ ВАРНА

 

… а лятото обра си всички круши

и кротичко зад хълма се смали,

вълните чорлят бесни ардауши –

връхлитат върху черните скали.

 

И плажът просна дрипата си жълта.

Спасителят чадърите прибра.

И есента във барчето нахълта

с пола солей – оранжева ликра.

 

Денят се влачи все по-къс и тромав.

Отмина ме – не каза и „Здравей!“

А гларусите – редом с вълнолома –

огракаха и варненския кей.

 

В порутените плажни съблекални

със лудия се скрихме от дъжда –

и той – нали е пълен откачалник,

ме гушна, както бяхме вир-вода.

 

Със него от деца сме кръвни братя.

И аз – нали от него по съм луд,

по късче лято всекиму ще пратя! –

за да не пукнем някой ден от студ.

 

1 септемврий 2024 г.

гр. Варна, 9, 30 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "по късче лято всекиму ще пратя! –
    за да не пукнем някой ден от студ." - Ооо, Да! Ще имаме нужда 😊

    Обира свойте круши всяко лято,
    прибавя ни годинки от живот.
    На спомени сме малко по-богати
    (дано сме по-богати на любов).
    Студът ще свие скоро всеки в шепи,
    усмивките на дъжд ще прероди.
    През дните къси и без слънце слепи
    парченца лято в стих ще ни реди.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...