Лудо писмо от Варна
ЛУДО ПИСМО ОТ ВАРНА
… а лятото обра си всички круши
и кротичко зад хълма се смали,
вълните чорлят бесни ардауши –
връхлитат върху черните скали.
И плажът просна дрипата си жълта.
Спасителят чадърите прибра.
И есента във барчето нахълта
с пола солей – оранжева ликра.
Денят се влачи все по-къс и тромав.
Отмина ме – не каза и „Здравей!“
А гларусите – редом с вълнолома –
огракаха и варненския кей.
В порутените плажни съблекални
със лудия се скрихме от дъжда –
и той – нали е пълен откачалник,
ме гушна, както бяхме вир-вода.
Със него от деца сме кръвни братя.
И аз – нали от него по съм луд,
по късче лято всекиму ще пратя! –
за да не пукнем някой ден от студ.
1 септемврий 2024 г.
гр. Варна, 9, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
