7 sept 2006, 16:59

Лудост

Poesía

1.4K 0 9

Как ми се иска да се натряскам...
Бързо, наекс, като ток по кръвта ми...
С поглед на скот всичко живо да стряскам
и да заплитам в слова неразбрани...

Как ми се иска всичко да счупя...
И да го метна в прозореца ъглест...
Имам пари... Нови вещи ще купя...
Ала не ще стигнат за чиста съвест...

Като ми писне в транс да лудея,
като изхвърля животното в мен,
в човешки облик ще заживея
кротко във бъчвата на Диоген...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Дио- генно си го носиш!

Светиш!

2006-10-01T01:31:17+03:00
Moira (Мойра)

Браво! Страхотен стих!

2006-09-09T10:17:55+03:00
megans (Магдалена Василева)

Браво, Гери .Аз се "изкефих" на стиха ти... Не може да има само сълзливо-сантиментални стихове..трябва да има и някой като теб ,който да не облича истинския живот в нежни думи..

2006-09-08T23:06:53+03:00
Жарковски (Велин Евстатиев)

Чудесен стих, Рия! Наистина! Много ми харесва! Поздравления!Не разбирам какво трябва да се променя, както смята писателче. Тук и смисълът, и формата са издържани. Отново поздрави!

2006-09-08T00:23:07+03:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Странен хибрид си, Гери Оправи последните два реда защото ритъмът там куца яко... и по-полека с напитките

2006-09-07T18:12:27+03:00