7.09.2006 г., 16:59

Лудост

1.4K 0 9
Как ми се иска да се натряскам...
Бързо, наекс, като ток по кръвта ми...
С поглед на скот всичко живо да стряскам
и да заплитам в слова неразбрани...

Как ми се иска всичко да счупя...
И да го метна в прозореца ъглест...
Имам пари... Нови вещи ще купя...
Ала не ще стигнат за чиста съвест...

Като ми писне в транс да лудея,
като изхвърля животното в мен,
в човешки облик ще заживея
кротко във бъчвата на Диоген...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дио- генно си го носиш!

    Светиш!
  • Браво! Страхотен стих!
  • Браво, Гери .Аз се "изкефих" на стиха ти... Не може да има само сълзливо-сантиментални стихове..трябва да има и някой като теб ,който да не облича истинския живот в нежни думи..
  • Чудесен стих, Рия! Наистина! Много ми харесва! Поздравления!Не разбирам какво трябва да се променя, както смята писателче. Тук и смисълът, и формата са издържани. Отново поздрави!
  • Странен хибрид си, Гери Оправи последните два реда защото ритъмът там куца яко... и по-полека с напитките

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....