14 abr 2007, 17:09

Лудост

  Poesía
1.1K 0 2
Неспокойните мисли
с нокти дращят във мен.
Колко много бих искала
да се топля до теб!
Но не можем, любими,
да се видим сега!
Невъзможно е, знаеш,
Не моли за това!
Ах, кога ли ще дойде
непрогледната нощ
и с угаснали стъпки
ще си тръгне денят-
през прозореца малък
да препусна към теб -
никой няма да види
моя сив сиует.
И във твоята стая
да засвети за нас
най-красивото слънце
във среднощния час.
Но когато се ражда
със усмивка денят,
нашта радост ще гасне,
а цветята ще спят.
Колко много рискувам
да те имам, помни,
но когато целувам
твойте мили очи,
всяка клетка изтръпва,
всеки порив крещи -
наште срещи са лудост,
от която боли.
Наказание чака
мойта грешна душа.
Ще ме прати във ада
мойта борбеност зла.
Ала няма да плача
и да искам живот!
ИМАМ ВСИЧКО - ТРЕВОЖНА,
НО ГОЛЯМА ЛЮБОВ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Татяна Начкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...