Татянка (Татяна Начкова)
76 91
14.04.2007 г., 17:09 ч.

Лудост 

  Поезия
650 0 2
Неспокойните мисли
с нокти дращят във мен.
Колко много бих искала
да се топля до теб!
Но не можем, любими,
да се видим сега!
Невъзможно е, знаеш,
Не моли за това!
Ах, кога ли ще дойде
непрогледната нощ
и с угаснали стъпки
ще си тръгне денят-
през прозореца малък
да препусна към теб -
никой няма да види
моя сив сиует.
И във твоята стая
да засвети за нас
най-красивото слънце
във среднощния час.
Но когато се ражда
със усмивка денят,
нашта радост ще гасне,
а цветята ще спят.
Колко много рискувам
да те имам, помни,
но когато целувам
твойте мили очи,
всяка клетка изтръпва,
всеки порив крещи -
наште срещи са лудост,
от която боли.
Наказание чака
мойта грешна душа.
Ще ме прати във ада
мойта борбеност зла.
Ала няма да плача
и да искам живот!
ИМАМ ВСИЧКО - ТРЕВОЖНА,
НО ГОЛЯМА ЛЮБОВ!

© Татяна Начкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??