14.04.2007 г., 17:09

Лудост

1.1K 0 2
Неспокойните мисли
с нокти дращят във мен.
Колко много бих искала
да се топля до теб!
Но не можем, любими,
да се видим сега!
Невъзможно е, знаеш,
Не моли за това!
Ах, кога ли ще дойде
непрогледната нощ
и с угаснали стъпки
ще си тръгне денят-
през прозореца малък
да препусна към теб -
никой няма да види
моя сив сиует.
И във твоята стая
да засвети за нас
най-красивото слънце
във среднощния час.
Но когато се ражда
със усмивка денят,
нашта радост ще гасне,
а цветята ще спят.
Колко много рискувам
да те имам, помни,
но когато целувам
твойте мили очи,
всяка клетка изтръпва,
всеки порив крещи -
наште срещи са лудост,
от която боли.
Наказание чака
мойта грешна душа.
Ще ме прати във ада
мойта борбеност зла.
Ала няма да плача
и да искам живот!
ИМАМ ВСИЧКО - ТРЕВОЖНА,
НО ГОЛЯМА ЛЮБОВ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...