perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
18 nov 2008, 15:37

Лудост 

  Poesía » Filosófica
882 0 27

Завесата раздрах... Със шепи...

Мракът не изчезна в светлина,

прогледнаха очите слепи,

а светлото пропадна в тъмнина.

 

Виденията бяха странни,

вървяха птиците в небе,

невиждащо се взирах във екрана,

пораснах, но съм пак дете.

 

Продадох любовта си за омраза,

живота не обичах, а смъртта,

и в дълги речи нищичко не казах,

усещам пулс в петите, не в гръдта.

 

Надеждата прерасна във невяра,

летяха птици... Без криле...

И сам не съм в самотна гара,

и всичко коз играя без вале.

 

Слух нямам, а ридания дочувам,

смъртта изпращат смехове,

артист съм, но не се преструвам,

лудост е нормалното... От векове.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??