Завесата раздрах... Със шепи...
Мракът не изчезна в светлина,
прогледнаха очите слепи,
а светлото пропадна в тъмнина.
Виденията бяха странни,
вървяха птиците в небе,
невиждащо се взирах във екрана,
пораснах, но съм пак дете.
Продадох любовта си за омраза,
живота не обичах, а смъртта,
и в дълги речи нищичко не казах,
усещам пулс в петите, не в гръдта. ...