Жега.
Просмуква леглото ми,
въглени лазят по кожата,
черни и гладни,
по-гладни от ято
насъскани гарвани,
дупки оставят
по рамото…
Някой ми шепне по устните
мръсно,
през зъби.
Лудост във дланите
дýши ръцете ми -
някой танцува със пръсти
по мен.
И ме мрази,
защото не викам.
© Ася Todos los derechos reservados
безмълвен поклон..