16 oct 2007, 10:44

Лудост

  Poesía
897 0 12
 

                  Лудост


Плющи в душата ми артериално-алено

със учестен сърдечен ритъм...

И бори се със чувство непогалено...

Защо ли толкова отчаяно, се питам?


Непредсказуемо усещане, но истинско!

Не бих го заменила с друго.

Ако премине в сиво - белег е, безчувствено...

Приветствам тихата си лудост!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да Пави, това усещане за истинско!
    До болящо и ранимо....!
    Поздрав!
  • Поздравления!!!
  • И аз обичам много тихата лудост!
    С теб съм ,мила Павлина.С обич.
  • ``Ех, ако можеше всеки да живее в мир със собствената си лудост...``
    Пауло Куелю
    ...
    Благодаря на всички за поощряващите думи!
  • Защо ли толкова отчаяно, се питам?
    ______________________________________
    Защо ли?
    Парченцата от пъзела pavli.Те са виновни!
    Прекрасно преживяно!
    Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...