15 nov 2008, 0:16

Лудост

  Poesía » Otra
858 0 1
Лудост

Крайно горчиво е
                           да се подхранваме
със слънчевите зайчета на миналото.
Продължаваме
             да пробягваме
                      днешните си разстояния.
Дори и да ни гледат като луди.
А лудостта
              е главната ни прелест -
                       преимуществено проста.
Защото
истината е покрита
с кратери на двойното лице.
А то е отразено и в безличните езици.
От вятъра на думите
                                     ще ни боли,
а твърде късно е да спрем.
Тук  е лудостта на гладните измислици.
На нашите измислици.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...