15 nov 2008, 0:16

Лудост

  Poesía » Otra
862 0 1
Лудост

Крайно горчиво е
                           да се подхранваме
със слънчевите зайчета на миналото.
Продължаваме
             да пробягваме
                      днешните си разстояния.
Дори и да ни гледат като луди.
А лудостта
              е главната ни прелест -
                       преимуществено проста.
Защото
истината е покрита
с кратери на двойното лице.
А то е отразено и в безличните езици.
От вятъра на думите
                                     ще ни боли,
а твърде късно е да спрем.
Тук  е лудостта на гладните измислици.
На нашите измислици.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...