Nov 15, 2008, 12:16 AM

Лудост

  Poetry » Other
859 0 1
Лудост

Крайно горчиво е
                           да се подхранваме
със слънчевите зайчета на миналото.
Продължаваме
             да пробягваме
                      днешните си разстояния.
Дори и да ни гледат като луди.
А лудостта
              е главната ни прелест -
                       преимуществено проста.
Защото
истината е покрита
с кратери на двойното лице.
А то е отразено и в безличните езици.
От вятъра на думите
                                     ще ни боли,
а твърде късно е да спрем.
Тук  е лудостта на гладните измислици.
На нашите измислици.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...