Лудост
Крайно горчиво е
да се подхранваме
със слънчевите зайчета на миналото.
Продължаваме
да пробягваме
днешните си разстояния.
Дори и да ни гледат като луди.
А лудостта
е главната ни прелест -
преимуществено проста.
Защото
истината е покрита
с кратери на двойното лице.
А то е отразено и в безличните езици.
От вятъра на думите
ще ни боли,
а твърде късно е да спрем.
Тук е лудостта на гладните измислици.
На нашите измислици.
© Ди Цветкова All rights reserved.