17 jul 2011, 14:04

Лудост

1.4K 0 19

Какво направи...

Издърпа скобата на времето...

Сърцето ми –

лимонка взрив в гърдите:

Не виждам....

Не чувам...

Разбираш ли ме...

Говориш ми неща, които...

Взривила си и себе си...

Изгаряме...

Не помниш ли коя си...

И аз не помня...

Погледни ме...

Очите ти са празни...

и моите...

Това е лудост...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Тошко...правилно си усетил, тук става дума за лудост, а лудостта е неразбираема още за медицината, както и страстта, любовта и техните проявления...
  • Не бих нарекъл влюбени очи "празни"... Изобщо стихото не ми звучи никак любовно, по-скоро очерк от психодиспансер.
  • ,,Очите ти са празни...
    и моите...'' Сърдечни поздрави, Оги- Мишо!
  • Сладостта на лудостта...
    Поздравче и от мен!
  • Тези многоточия... подлудяват въображението. Много ми хареса!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...