Какво направи...
Издърпа скобата на времето...
Сърцето ми –
лимонка взрив в гърдите:
Не виждам....
Не чувам...
Разбираш ли ме...
Говориш ми неща, които...
Взривила си и себе си...
Изгаряме...
Не помниш ли коя си...
И аз не помня...
Погледни ме...
Очите ти са празни...
и моите...
Това е лудост...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
