8 feb 2011, 20:19

Лудост 

  Poesía » De amor
1092 0 3



Живея в лявата камера на сърцето ти,
където, казваш, острие биха могли да забият ръцете ми...
Твоя запазена марка са границите и преградите,
но аз оцелявам и в моретата, и в планините, и в кладите...
Заедно с теб плача, а после се смея,
знаеш, че макар и фалшиво, обичам пея...
Видно е отдалече, че не ставаме за дует,
но пък лесно ще спретнем стихотворен куплет...
Е, не липсват и недоразумения,
любовта ражда и странни произведения...
Ти искаш да пишем поема лирична,
аз я превръщам в сатира поетична...
Аз очаквам да видя романтична комедия,
а от теб получавам фантастична трагедия...
Ти редиш думи красиви и нежни блестящо,
аз пък точно тогава ще се изкажа неподходящо...
Аз искам да чуя, че ме обичаш,
ти без съпротива дрехите ми събличаш...
Отражението е кристално ясно,
като оригиналът, който те обича бясно...

© Дарена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Ти редиш думи красиви и нежни блестящо,
    аз пък точно тогава ще се изкажа неподходящо..."


    Противоположностите се привличат
  • Напомня много на:

    "Компетентните поколения
    се опитват да ни научат,
    за това, че не си за мене,
    ние сме безнадежден случей!

    Заприличали сме на хора,
    дето вечно си губят ключа.
    Няма да го намерим скоро,
    ние сме безнадежден случей.

    Колко пъти, колко пъти, един ли, сто ли,
    ни разделяха с думи тежки.
    Аз съм твоето слабоволие,
    ти си мойта любима грешка."
  • Много харесах!
    Невероятно е!
    Поздравления, Дарена!
Propuestas
: ??:??