Лудост ли е?
Страшно е, когато човек е наранен,
когато не е живял щастливо.
Когато не си чул в живота си думите любовни.
Когато не е усетил нежността на хората и времето.
Боли, когато душата плаче и жадува.
Боли, когато си забравил какво ти носи
една прегръдка.
Нали щастието сами си го градим?
Не е ли то да си отвориш сърцето
за другия?
Не е ли щастие да вярваш в своята звезда,
Да си обичан и да обичаш?
Повелята гласи да следваме мечтите си!
Повелята гласи винаги да вярваме!
Или вече е лудост да мечтаеш?
Лудост ли е да обичаш силно?
Лудост ли е да говориш вечер с луната
за любимия?
Лудост ли е болка да изпитваш?
Лудост ли е че омразата си захвърлил?
И ако това е лудост, че обичаш, то значи,
че си щастлив, значи, че живееш,
значи че те има на този свят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
