Страшно е, когато човек е наранен,
когато не е живял щастливо.
Когато не си чул в живота си думите любовни.
Когато не е усетил нежността на хората и времето.
Боли, когато душата плаче и жадува.
Боли, когато си забравил какво ти носи
една прегръдка.
Нали щастието сами си го градим?
Не е ли то да си отвориш сърцето
за другия?
Не е ли щастие да вярваш в своята звезда,
Да си обичан и да обичаш? ...