PETIQ334 (ПЕТЯ ЙОРДАНОВА)
12 12
3 jun 2015, 23:09

Лудоста ми 

  Poesía
577 0 0

Лудоста ми

вопъл на немия дъжд във  нощта

миещ старите прашни павета на града

 

Скована в болка, мрак и суета

взирайки се във нощта

търся причината за нея - лудостта

нима е така

 

Е идва деня, с див и порочен аромат

на радост и живот, но, уви, тя пак е там

увита в  мъгла

лудостта ми, стара и прашна като света.

© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??