Лудоста ми
вопъл на немия дъжд във нощта
миещ старите прашни павета на града
Скована в болка, мрак и суета
взирайки се във нощта
търся причината за нея - лудостта
нима е така
Е идва деня, с див и порочен аромат
на радост и живот, но, уви, тя пак е там
увита в мъгла
лудостта ми, стара и прашна като света.
© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
