Jun 3, 2015, 11:09 PM

Лудоста ми 

  Poetry
664 0 0
Лудоста ми
вопъл на немия дъжд във нощта
миещ старите прашни павета на града
Скована в болка, мрак и суета
взирайки се във нощта
търся причината за нея - лудостта
нима е така
Е идва деня, с див и порочен аромат
на радост и живот, но, уви, тя пак е там
увита в мъгла
лудостта ми, стара и прашна като света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??