Лудоста ми

3.06.2015 г., 23:09 ч.

Поезия

655 0 0

Лудоста ми
вопъл на немия дъжд във нощта
миещ старите прашни павета на града
Скована в болка, мрак и суета
взирайки се във нощта
търся причината за нея - лудостта
нима е така
Е идва деня, с див и порочен аромат
на радост и живот, но, уви, тя пак е там
увита в мъгла
лудостта ми, стара и прашна като света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лудоста ми

Искате да прочетете повече?

Предложения