PETIQ334 (ПЕТЯ ЙОРДАНОВА)
12 12
3 июн. 2015 г., 23:09

Лудоста ми 

  Поэзия
575 0 0

Лудоста ми

вопъл на немия дъжд във  нощта

миещ старите прашни павета на града

 

Скована в болка, мрак и суета

взирайки се във нощта

търся причината за нея - лудостта

нима е така

 

Е идва деня, с див и порочен аромат

на радост и живот, но, уви, тя пак е там

увита в  мъгла

лудостта ми, стара и прашна като света.

© ПЕТЯ ЙОРДАНОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??