Лудостта на поета – вихрогон необуздан.
Лудостта на поета - удар с боздуган.
Лудостта необятна, тежко е да си избран,
да изказваш чувства и да оставаш неразбран!
Лудостта на поета се крие в душата!
Лудостта на поета ви разкъсва сърцата!
Лудостта на поета е да крещиш в тишината!
Лудост да... за някои остава непозната!
Но луд ли е? Не... в него просто чувства бушуват...
Страст, любов, нежност – устните бълнуват.
Вашата болка, словата му щурмуват!
С лудостта на поета – други се лекуват!
© Елена Мирчева Todos los derechos reservados