10.03.2013 г., 22:11

Лудостта на поета

961 1 0

Лудостта на поета – вихрогон необуздан. 

Лудостта на поета - удар с боздуган.

Лудостта необятна, тежко е да си избран,

да изказваш чувства и да оставаш неразбран!

Лудостта на поета се крие в душата! 

Лудостта на поета ви разкъсва сърцата! 

Лудостта на поета е да крещиш в тишината!

Лудост да... за някои остава непозната!

Но луд ли е? Не... в него просто чувства бушуват...

Страст, любов, нежност – устните бълнуват. 

Вашата болка, словата му щурмуват!

С лудостта на поета – други се лекуват!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...