Лудостта на поета

Лудостта на поета – вихрогон необуздан. 

Лудостта на поета - удар с боздуган.

Лудостта необятна, тежко е да си избран,

да изказваш чувства и да оставаш неразбран!

Лудостта на поета се крие в душата! 

Лудостта на поета ви разкъсва сърцата! 

Лудостта на поета е да крещиш в тишината!

Лудост да... за някои остава непозната!

Но луд ли е? Не... в него просто чувства бушуват...

Страст, любов, нежност – устните бълнуват. 

Вашата болка, словата му щурмуват!

С лудостта на поета – други се лекуват!