ЛУДОТО ДЕТЕ

... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета,
на никого не позволи до днес със теб да се изгаври,
не диша никога в мъгли от слава, власт, злата и лаври! –

не гракна с гарваните в хор, пя соло през ята авлиги,
натъпка – сякаш във затвор, книжарниците с твои книги,
и, щом до днеска оцеля – един неприложим безделник,
навярно в Райските поля? – Бог щедра обич ще ти стелне,
ако не грохнеш към стоте, ще свършиш с лудите в Наречен.
Поетът – лудото дете! – с което този свят е вечен.