30 jul 2007, 10:41

Луна 

  Poesía
535 0 1
Седя и се взирам в луната,
а тя ми казва "Ела!".
"Но как да дойда, като
не мога дори да летя".
"Как ще не можеш? Опитай.
Ела, ще ти покажа света"
И тръгвам аз, без да чакам
втора покана, а тя седи
и ме чака сама.
Отивам, а тя тихо
заридава в нощта.
"Какво е станало?", ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??