30 jul 2007, 10:41

Луна

  Poesía
650 0 1
Седя и се взирам в луната,
а тя ми казва "Ела!".
"Но как да дойда, като
не мога дори да летя".
"Как ще не можеш? Опитай.
Ела, ще ти покажа света"
И тръгвам аз, без да чакам
втора покана, а тя седи
и ме чака сама.
Отивам, а тя тихо
заридава в нощта.
"Какво е станало?",
а тя едвам мълви
"Звездите ги няма - цяла
нощ ще съм сама. Помогни ми,
открий ги, знам, че си
с добра душа.
"Не си сама. Докато ги открия,
аз ще съм твоята звзда. Само
не тъжи, ще ти ги върна до една"
А тя усмихва се неволно,
поглежда в моите очи и
радостно прошепва
"Ето къде са били моите звезди"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...