30 июл. 2007 г., 10:41

Луна

649 0 1
Седя и се взирам в луната,
а тя ми казва "Ела!".
"Но как да дойда, като
не мога дори да летя".
"Как ще не можеш? Опитай.
Ела, ще ти покажа света"
И тръгвам аз, без да чакам
втора покана, а тя седи
и ме чака сама.
Отивам, а тя тихо
заридава в нощта.
"Какво е станало?",
а тя едвам мълви
"Звездите ги няма - цяла
нощ ще съм сама. Помогни ми,
открий ги, знам, че си
с добра душа.
"Не си сама. Докато ги открия,
аз ще съм твоята звзда. Само
не тъжи, ще ти ги върна до една"
А тя усмихва се неволно,
поглежда в моите очи и
радостно прошепва
"Ето къде са били моите звезди"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...