Една луна и две очи.
Две парещи сълзи,
под лунното небе.
Във тъмен ъгъл
на съзнанието ми
лежат надеждите.
И чакат теб
и твойте мечти,
жадуват ги.
Но ти в безмълвието си далече.
Пази ги,
моля те,
че те са крехко, призрачно стъкло,
отчупено от бляновете лунни.
© Николета Атанасова Todos los derechos reservados