Луна

Poesía

671 1 1

Бродирай нощите ми във лилáво,

Луна! Сестра по скръб и по страдание.

Ти знаеш колко и кога съм права,

но отминаваш грешките с мълчание.

Повеждаш ме към здрачните си истини.

Измисляш ми незрими оправдания.

Лекуваш ми неволите пречистени.

Във смях превръщаш тихите стенания.

Пратѝ звездите – верните си кучета –

да ме люлеят в мрежите си синкави.

Дано накрая някак ме научат

да стъпвам по небцето на инстинктите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0