14 jun 2018, 11:35

Луна

  Poesía
670 1 1

Бродирай нощите ми във лилáво,

Луна! Сестра по скръб и по страдание.

Ти знаеш колко и кога съм права,

но отминаваш грешките с мълчание.

 

Повеждаш ме към здрачните си истини.

Измисляш ми незрими оправдания.

Лекуваш ми неволите пречистени.

Във смях превръщаш тихите стенания.

 

Пратѝ звездите – верните си кучета –

да ме люлеят в мрежите си синкави.

Дано накрая някак ме научат

да стъпвам по небцето на инстинктите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...