Бродирай нощите ми във лилáво,
Луна! Сестра по скръб и по страдание.
Ти знаеш колко и кога съм права,
но отминаваш грешките с мълчание.
Повеждаш ме към здрачните си истини.
Измисляш ми незрими оправдания.
Лекуваш ми неволите пречистени.
Във смях превръщаш тихите стенания.
Пратѝ звездите – верните си кучета –
да ме люлеят в мрежите си синкави.
Дано накрая някак ме научат
да стъпвам по небцето на инстинктите.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
