Луна

14.06.2018 г., 11:35 ч.

Поезия

5.0 / 7

559 1 1

Бродирай нощите ми във лилáво,
Луна! Сестра по скръб и по страдание.
Ти знаеш колко и кога съм права,
но отминаваш грешките с мълчание.
Повеждаш ме към здрачните си истини.
Измисляш ми незрими оправдания.
Лекуваш ми неволите пречистени.
Във смях превръщаш тихите стенания.
Пратѝ звездите – верните си кучета –
да ме люлеят в мрежите си синкави.
Дано накрая някак ме научат
да стъпвам по небцето на инстинктите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Да бъде
Страх

Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
Разпродажба на спомени

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
(Не)написано

Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...

Още произведения »