31 ene 2012, 10:38

Луна над Царевец

1.1K 0 5

 

  Луна  над  Царевец

            (балада)

 

Огромна като скръб,

като декор в театър

по крепостния ръб

търкулна се Луната...

 

...И оживяха в миг

и сенки, и легенди-

жигосан еретик

заби камбани медни.

 

Заскърцаха врати

не смазвани отдавна...

Царицата не спи

и се промъква тайно...

 

Във лунните гнезда

крещят тревожни птици...

...А песен над града

с отрязани езици

 

запяват във нощта

монаси, прокълнати

защото със плътта

грешили и с Рогатия...

 

...Кой в сенките върви

прикрил камата с длани?..

Дали ще прокърви

от жертвите заклани?..

 

Отровата почти

не се усеща с виното,

лукавите очи

усмихват се невинно...

 

И пак един свинар

в мечтите свои луди

ще вярва, че е цар

царицата щом люби...

 

Разпънат е Христос

на златен кръст във църквата,

камбаните в среднощ

отекват до побъркване...

 

...По лунната река

играе златна слюда,

но с ключа във ръка

пълзи отново Юда...

 

...А черната главня*

забита във земята

мистично разцъфтява

в закана за  Разплата...

 

 В.Търново,Царевец       д-р Коста Качев   

в една лунна нощ

––––––––––––––––––––––––––––

 

*Легендата гласи, че цар Иван Шишман напускайки

горящия град забил в земята главня от огъня и 

казал:

„Когато тая главня разцъфти ще се освободи България”

... Като ученици старият ни учител по история показваше едно дърво, уверен, че то е израстнало от главнята на

цар Иван Шишман... Това дърво символ на възродена

България: клонесто, могъщо- изглеждаше вечно...

Скоро минах- някой го бе отсякъл за да се отоплява...

... О, бедна ми Българийо!..  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...