Луна над Царевец
(балада)
Огромна като скръб,
като декор в театър
по крепостния ръб
търкулна се Луната...
...И оживяха в миг
и сенки, и легенди-
жигосан еретик
заби камбани медни.
Заскърцаха врати
не смазвани отдавна...
Царицата не спи
и се промъква тайно...
Във лунните гнезда
крещят тревожни птици...
...А песен над града
с отрязани езици
запяват във нощта
монаси, прокълнати
защото със плътта
грешили и с Рогатия...
...Кой в сенките върви
прикрил камата с длани?..
Дали ще прокърви
от жертвите заклани?..
Отровата почти
не се усеща с виното,
лукавите очи
усмихват се невинно...
И пак един свинар
в мечтите свои луди
ще вярва, че е цар
царицата щом люби...
Разпънат е Христос
на златен кръст във църквата,
камбаните в среднощ
отекват до побъркване...
...По лунната река
играе златна слюда,
но с ключа във ръка
пълзи отново Юда...
...А черната главня*
забита във земята
мистично разцъфтява
в закана за Разплата...
В.Търново,Царевец д-р Коста Качев
в една лунна нощ
––––––––––––––––––––––––––––
*Легендата гласи, че цар Иван Шишман напускайки
горящия град забил в земята главня от огъня и
казал:
„Когато тая главня разцъфти ще се освободи България”
... Като ученици старият ни учител по история показваше едно дърво, уверен, че то е израстнало от главнята на
цар Иван Шишман... Това дърво символ на възродена
България: клонесто, могъщо- изглеждаше вечно...
Скоро минах- някой го бе отсякъл за да се отоплява...
... О, бедна ми Българийо!..
© Коста Качев Все права защищены
Върна ме там, Коста.
Поздравления!