31.01.2012 г., 10:38

Луна над Царевец

1.1K 0 5

 

  Луна  над  Царевец

            (балада)

 

Огромна като скръб,

като декор в театър

по крепостния ръб

търкулна се Луната...

 

...И оживяха в миг

и сенки, и легенди-

жигосан еретик

заби камбани медни.

 

Заскърцаха врати

не смазвани отдавна...

Царицата не спи

и се промъква тайно...

 

Във лунните гнезда

крещят тревожни птици...

...А песен над града

с отрязани езици

 

запяват във нощта

монаси, прокълнати

защото със плътта

грешили и с Рогатия...

 

...Кой в сенките върви

прикрил камата с длани?..

Дали ще прокърви

от жертвите заклани?..

 

Отровата почти

не се усеща с виното,

лукавите очи

усмихват се невинно...

 

И пак един свинар

в мечтите свои луди

ще вярва, че е цар

царицата щом люби...

 

Разпънат е Христос

на златен кръст във църквата,

камбаните в среднощ

отекват до побъркване...

 

...По лунната река

играе златна слюда,

но с ключа във ръка

пълзи отново Юда...

 

...А черната главня*

забита във земята

мистично разцъфтява

в закана за  Разплата...

 

 В.Търново,Царевец       д-р Коста Качев   

в една лунна нощ

––––––––––––––––––––––––––––

 

*Легендата гласи, че цар Иван Шишман напускайки

горящия град забил в земята главня от огъня и 

казал:

„Когато тая главня разцъфти ще се освободи България”

... Като ученици старият ни учител по история показваше едно дърво, уверен, че то е израстнало от главнята на

цар Иван Шишман... Това дърво символ на възродена

България: клонесто, могъщо- изглеждаше вечно...

Скоро минах- някой го бе отсякъл за да се отоплява...

... О, бедна ми Българийо!..  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...