15 ene 2007, 21:13

Луна-парк

  Poesía
650 0 13
Луна-парк

Гаснат светлините.
Изскърцва за последно въртележка
и щракват катинари на веригите.

Вятърът завихря
кутии, изпомачкани от стъпки,
потрепват в нощен унес сити гълъби.

В сънена усмивка
и в прерия безкрайна приласкано,
препуска вихрогонче с грива огнена.

Полет е, наистина...
Потрепват детски мигли под къдрици
и стискат се в юмруче здраво пръстите.

Съмва, приковани
заспиват уморените копитца
и в кръг се устремяват пак за никъде,

но блясъкът в очите
и трепетът, и силата в сърцата
на малките ездачи, те са истина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...