Jan 15, 2007, 9:13 PM

Луна-парк

  Poetry
647 0 13
Луна-парк

Гаснат светлините.
Изскърцва за последно въртележка
и щракват катинари на веригите.

Вятърът завихря
кутии, изпомачкани от стъпки,
потрепват в нощен унес сити гълъби.

В сънена усмивка
и в прерия безкрайна приласкано,
препуска вихрогонче с грива огнена.

Полет е, наистина...
Потрепват детски мигли под къдрици
и стискат се в юмруче здраво пръстите.

Съмва, приковани
заспиват уморените копитца
и в кръг се устремяват пак за никъде,

но блясъкът в очите
и трепетът, и силата в сърцата
на малките ездачи, те са истина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...