23 feb 2008, 22:28

Луна в Морето

  Poesía
873 0 6

 

 

 

 

Луната ме гледа през прозореца отвън -

събужда спомени, опъва струни;

позабравени леко в един отминал сън,

нахлуват пътища и вятър есенен мислите брули.

 

 

Нечие лице през прозореца отвътре наднича -

дали е моето, или е вече чуждо, друго;

и чуват ли сетивата ми песен лековита, птича -

или във мрака щурците се шегуват грубо?!

 

 

Душата щом обича - тихо, чисто, нежно

сърцето по Пътя си тича - през Морето безбрежно!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...