Луната ме гледа през прозореца отвън -
събужда спомени, опъва струни;
позабравени леко в един отминал сън,
нахлуват пътища и вятър есенен мислите брули.
Нечие лице през прозореца отвътре наднича -
дали е моето, или е вече чуждо, друго;
и чуват ли сетивата ми песен лековита, птича -
или във мрака щурците се шегуват грубо?!
Душата щом обича - тихо, чисто, нежно
сърцето по Пътя си тича - през Морето безбрежно!...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
