Feb 23, 2008, 10:28 PM

Луна в Морето 

  Poetry
657 0 6

 

 

 

 

Луната ме гледа през прозореца отвън -

събужда спомени, опъва струни;

позабравени леко в един отминал сън,

нахлуват пътища и вятър есенен мислите брули.

 

 

Нечие лице през прозореца отвътре наднича -

дали е моето, или е вече чуждо, друго;

и чуват ли сетивата ми песен лековита, птича -

или във мрака щурците се шегуват грубо?!

 

 

Душата щом обича - тихо, чисто, нежно

сърцето по Пътя си тича - през Морето безбрежно!...

 

 

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??