14 jun 2017, 23:02

Луна за двама

  Poesía
1K 0 5

                                          Докато си представях 

                                          какво си представяш,

                                          когато заспиваш,

                                          малка сова обсеби нощта.

                                          Тъжен прилеп разграфи тишината

                                          с объркани, недоверчиви полети.

                                          Оживя тъмнината...

                                          Стискам очи...

                                          Зад неподвижните клепачи,

                                          в застиналия лапидариум на миналото

                                          е покой.

                                          Единствено 

                                          промъква се като крадец

                                          най-жълтата 

                                          луна за двама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...