Докато си представях
какво си представяш,
когато заспиваш,
малка сова обсеби нощта.
Тъжен прилеп разграфи тишината
с объркани, недоверчиви полети.
Оживя тъмнината...
Стискам очи...
Зад неподвижните клепачи,
в застиналия лапидариум на миналото
е покой.
Единствено
промъква се като крадец
най-жълтата
луна за двама.
© Рада Димова Все права защищены