Лунаетично

bratan (Братан)
163 80

30 ago 2014, 15:58

Poesía » Del paisaje

422 0 2

Лунаетично

И ето паднала, луната, ниско

по гърбавия небосвод,

красиво натежава мръсна

от въздух мътен на невидим хоризонт.

Таман видели я едни човеци

и рекли да се възхитят,

но в миг премислили и - ето -

подминали я като стълб.

Да, ето го животa наш прекрасен –

коне с капаци, капаци без коне,

съдбата и природата крещят със неми знаци

на хората: „Не сте добре!“

30/08/14

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.