Лунаетично

bratan (Братан)
163 80

30.08.2014 г., 15:58 ч.

Поезия » Пейзажна

478 0 2

Лунаетично

И ето паднала, луната, ниско

по гърбавия небосвод,

красиво натежава мръсна

от въздух мътен на невидим хоризонт.

Таман видели я едни човеци

и рекли да се възхитят,

но в миг премислили и - ето -

подминали я като стълб.

Да, ето го животa наш прекрасен –

коне с капаци, капаци без коне,

съдбата и природата крещят със неми знаци

на хората: „Не сте добре!“

30/08/14

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.