1 dic 2010, 14:25

Луната... 

  Poesía » Otra
445 0 0
Гледайки в полунощ към Луната,
как тя се издига над всички нас.
Лицето ù е кръгло, пострадала и тъжна,
кaтo часовник в нездравословен хаос.
В неясни вълни.
Далечен шепот.
Алчни ръце.
И похотливи очи.
Нейният мир никога няма да дойде.
Тъй като тя се сменя и се премества в друга повърхност.
Друга страна,
друго лице. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??