Луната...
568
0
0
Гледайки в полунощ към Луната,
как тя се издига над всички нас.
Лицето ù е кръгло, пострадала и тъжна,
кaтo часовник в нездравословен хаос.
В неясни вълни.
Далечен шепот.
Алчни ръце.
И похотливи очи.
Нейният мир никога няма да дойде.
Тъй като тя се сменя и се премества в друга повърхност.
Друга страна,
друго лице.
От погрешно място, което наричаме Земя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Николов Все права защищены
