martines1 (Мартин Николов)
136 38
Dec 1, 2010, 2:25 PM

Луната... 

  Poetry » Other
447 0 0
Гледайки в полунощ към Луната,
как тя се издига над всички нас.
Лицето ù е кръгло, пострадала и тъжна,
кaтo часовник в нездравословен хаос.
В неясни вълни.
Далечен шепот.
Алчни ръце.
И похотливи очи.
Нейният мир никога няма да дойде.
Тъй като тя се сменя и се премества в друга повърхност.
Друга страна,
друго лице. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??