21 feb 2009, 13:39

Луната

  Poesía
783 0 1
Има една луна в небето,
която се вижда чак от морето!
Която ме прави щастлива
и по душа красива!
Дали това е моята луна,
или е просто една звезда?!
Дали ме вижда с красивия си поглед,
или просто хвърля своя оглед?!
Ще дойда аз при теб с моето хвърчило,
докато не се е замъглило!
Аз виждам те с усмивка кръгла,
щастлива като припкава пъстърва,
но защо си тъй далече,
започвам да се питам вече!
Не може ли да си до мен?
Ей тъй, всеки пъстър ден?
Да се скитаме по небесата,
да радваме децата!
Но защо толкова бързаш?
Почакай! Да не би да замръзваш!?   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво стихотворение,хареса ми

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...