21 февр. 2009 г., 13:39

Луната

781 0 1
Има една луна в небето,
която се вижда чак от морето!
Която ме прави щастлива
и по душа красива!
Дали това е моята луна,
или е просто една звезда?!
Дали ме вижда с красивия си поглед,
или просто хвърля своя оглед?!
Ще дойда аз при теб с моето хвърчило,
докато не се е замъглило!
Аз виждам те с усмивка кръгла,
щастлива като припкава пъстърва,
но защо си тъй далече,
започвам да се питам вече!
Не може ли да си до мен?
Ей тъй, всеки пъстър ден?
Да се скитаме по небесата,
да радваме децата!
Но защо толкова бързаш?
Почакай! Да не би да замръзваш!?   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубаво стихотворение,хареса ми

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...