21.02.2009 г., 13:39

Луната

782 0 1
Има една луна в небето,
която се вижда чак от морето!
Която ме прави щастлива
и по душа красива!
Дали това е моята луна,
или е просто една звезда?!
Дали ме вижда с красивия си поглед,
или просто хвърля своя оглед?!
Ще дойда аз при теб с моето хвърчило,
докато не се е замъглило!
Аз виждам те с усмивка кръгла,
щастлива като припкава пъстърва,
но защо си тъй далече,
започвам да се питам вече!
Не може ли да си до мен?
Ей тъй, всеки пъстър ден?
Да се скитаме по небесата,
да радваме децата!
Но защо толкова бързаш?
Почакай! Да не би да замръзваш!?   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хубаво стихотворение,хареса ми

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...