25 mar 2018, 20:12

Луната. Господарката на нощта

1.6K 4 2

 

Луната на небосвода се показа,

заменяйки деня с нощта

и покри земята ни прекрасна 

с красива бяла светлина.

 

Нейната задача е нелека,

отвисоко да ни гледа тя

и да осветява пътя на човека, 

скитащ се самотен през нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христиана Владимирова Todos los derechos reservados

Това е първото стихотворение, което пиша изобщо през живота си затова моля без обиди. Знам че не е кой знае колко хубаво, но като за първи път мисля че е добре приемам критики и съвети, но не и обиди моля.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...