Роза25 (Христиана Владимирова) Роза25 (Христиана Владимирова)
4 9
25 mar 2018, 20:12

Луната. Господарката на нощта

1.6K 4 2

 

Луната на небосвода се показа,

заменяйки деня с нощта

и покри земята ни прекрасна 

с красива бяла светлина.

 

Нейната задача е нелека,

отвисоко да ни гледа тя

и да осветява пътя на човека, 

скитащ се самотен през нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христиана Владимирова Todos los derechos reservados

Това е първото стихотворение, което пиша изобщо през живота си затова моля без обиди. Знам че не е кой знае колко хубаво, но като за първи път мисля че е добре приемам критики и съвети, но не и обиди моля.

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0